Какво нежно везбо, колко пъстра болка...
Кого чакаш, тъжна невесто?...
Виж очите ми, скръбни извори дълбоки,
към пътя се взират на често...
Не се връщат, никога не се връщат черните,
враните атове, буйни огньове...
Не се връщат, зная. Но аз съм от верните,
не мога жива обич да заровя...
Може чужди ками да са стигнали някъде,
там, където твоите пръсти са галили...
Знам. Черен е. И много майки са плакали,
но винаги аз съм го жалила... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up