Черна песен
Какво нежно везбо, колко пъстра болка...
Кого чакаш, тъжна невесто?...
Виж очите ми, скръбни извори дълбоки,
към пътя се взират на често...
Не се връщат, никога не се връщат черните,
враните атове, буйни огньове...
Не се връщат, зная. Но аз съм от верните,
не мога жива обич да заровя...
Може чужди ками да са стигнали някъде,
там, където твоите пръсти са галили...
Знам. Черен е. И много майки са плакали,
но винаги аз съм го жалила...
Не жали. Виж косите ти дълги и тежки са,
дай друг да лекува солените рани...
Не мога. Аз до край ще му остана жена,
не ги ща тези горчиви мерджани...
Няма да дойде. Напил е самодивска вода...
И напразно го чакаш със менците,
Ще чакам. Само аз го викам в кръвта,
плача на неродено детенце...
Виждам. Копита удрят по бъдеще тъмно,
сто смърти вещае ханджарът му бесен...
Не го проклинай. Такъв е. И пие до дъно,
гори ме. И всеки дъх ми е тесен...
Плачи. Тука на скута ми. Недей го преглъща,
с ръце много сълзи съм трила...
Не вярвам. Всеки Бог зарад мене го връща,
да чакам. Там е моята сила...
Не вещая. Не бива. Написан е краят му вече...
Колко нощи насън го убиват...
Аз обичам. Без време, и близо, и много далече,
и само за него съм още красива...
Черна песен. Черна. Чуй как бълбука в котлето,
дай тая обич да отровя, тъжна невесто...
Мълчи. Аз съм готова, нека бъда три пъти проклета,
за мене е тази - черната, черната песен...
© Евкалипт All rights reserved.
