Стиснала съм карамфила здраво във ръката,
не смея да вдигна поглед от калната земя,
сълза по бузата се стича бавно,
мъката по теб нараства, дядо!
И спомням си за детството щастливо,
и спомням си гласа ти аз,
и спомням си как чакаше прегръдка на вратата
от внуците, пристигнали в уречения час.
Сега те няма, не ме е срам - ще плача...
за теб, за баба, за къщата, за нас.
Със шепата загребвам, стискам здраво
и хвърлям върху тебе черна пръст... ...