на Златко
Животът се удави на мига
в сълзите
на ридаеща вдовица!
С камбанен звън
празнуваше смъртта
край малкото градче!...
А черна птица
се стрелна към небето,
изкрещя...
и като стон
във слънцето се вряза!
Светът – горещ, тревожен –
опустя:
със скръб
непрежалима
бе наказан!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.