Черна съм
Ще бъда утре в бяло, днес съм черна –
по-черна от онази със косата.
Вземи си роклята, край мене тя бледнее...
Не съм готова за такава святост.
Разрових огъня във не едно огнище,
разплаках тишината неведнъж,
затуй сега на мене ми се връща
проклятие, ухаещо на мъж.
Иди си. Може утре да се върнеш,
аз тази нощ не мога да заспя.
От греховете си олтар ще вдигна
и ще изтъркам свойте колена.
За утре. За да бъда в бяло,
не само с рокля - с чистата душа,
олекнала от старите товари.
Дали ще мога? Черна съм сега...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
