Черната истина
Черната истина
В черна роба и дантелена коса,
обвита от мъгла и тънеща в омая,
върви тя с гордо вдигната глава,
нежно стъпваща по краищата на безкрая.
В една ръка здраво стиска плаха нежност,
а с другата – унищожава младостта.
Тръгнала е тя към тъй наречената вечност,
погубвайки по пътя си света.
Омание сладко от нея се носи,
обича да идва неканена и нежелана.
За своите действия тя не задава въпроси,
зад себе си оставя само зейнала рана.
След себе си оставя следи от пепел и прах,
но гледа право напред – без корист, със плам.
Животът под ръка с нея върви, но го е страх –
мога да усетя всемогъщия му срам.
Животът отбягва я с усмивка от тъга,
но тя и него примамва с пламъка на вечността.
Тихи, благи думи му шепти под взора на нощта:
„Привет, Живот! Наричат ме... Смъртта.”
© Криси All rights reserved.
