Черната пропаст на края на двора
От черната пропаст на края на двора
дочува се песен на тягостен хор,
на хор от стенания жални на хора,
на хора погубени, в яростен спор...
Бездънната бездна на края на двора
поглъща нощта, но не я прави ден,
предъвква я както тора в обора
и прави я мъртъв, непреходен тлен.
От тъмната яма на края на двора
не лъха надежда, ни лъч светлина,
събира във себе си хиляди хора,
отдавна недишащи, без топлина.
От черната пропаст на края на двора
се спуска тунелът до огнен площад,
през черната пропаст на края на двора
достигаш, заслужиш ли своя си ад.
© Борислав Ангелов All rights reserved.
