Вън преде като котка луна
и преприда желания. Нашите.
И преливат вино̀, и вина,
и се пръсват искрици над чашите.
Мракът паднал е на коленѐ
и в очите му греят Вселените...
Неохотното тихичко: Не!
И кометната лудост във вените.
Черни котки и бели беди,
тихи стъпки по мокрите улици...
Този март, като нивга преди,
ми ухае на теб... И на люляци...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
