Вън преде като котка луна
и преприда желания. Нашите.
И преливат вино̀, и вина,
и се пръсват искрици над чашите.
Мракът паднал е на коленѐ
и в очите му греят Вселените...
Неохотното тихичко: Не!
И кометната лудост във вените.
Черни котки и бели беди,
тихи стъпки по мокрите улици...
Този март, като нивга преди,
ми ухае на теб... И на люляци...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
