Има много завист в този свят,
много злоба, много жлъч и мъка.
По земята се прокрадва хлад,
изтъкан от болка и разлъка.
Има неизказани слова,
но втъкани в черни маниери.
Има и разпалена мълва,
от души на клада изгорели.
Има непогалени съдби,
за които всеки миг е тягост.
Техните заключени врати
никога не ще дочакат радост.
Има много завист в този свят,
вкаменена в черен отпечатък,
но земята ще роди обрат,
за да няма злобата остатък.
© Наташа Басарова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
