Има много завист в този свят,
много злоба, много жлъч и мъка.
По земята се прокрадва хлад,
изтъкан от болка и разлъка.
Има неизказани слова,
но втъкани в черни маниери.
Има и разпалена мълва,
от души на клада изгорели.
Има непогалени съдби,
за които всеки миг е тягост.
Техните заключени врати
никога не ще дочакат радост.
Има много завист в този свят,
вкаменена в черен отпечатък,
но земята ще роди обрат,
за да няма злобата остатък.
© Наташа Басарова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
