Черни рози
Черни рози в душата си отглеждам -
красиви са, но видими единствено за мен.
От всяка болка нова роза се заражда и
се разлиства всеки божи ден.
Целогодишни са, сезони не признават
и черпят сили от нещастното сърце.
Всеки ден броят им нараства и не може
да се спре. Невидимата болка съживяват
и се впиват жадно в малкото останали
мечти. Всяка нощ грижовно се поливат
от безспирните сълзи.
Красиви са, дори повече от всички други,
ала от тях толкова боли...
Душата ми е черна роза, омайваща дори,
дори нощта. Красива е, но и опасна -
убива всяка истинска мечта.
© Йоана All rights reserved.
