Сърце мое плаче като река от безброй танцуващи езера.
Край тях черни тревички треперят и бисери на мъки и вяра със своя танц леят.
Оглеждат те тихичко всичко
и красота намират те в хорското нищо.
Крие се там нещо, ала все никой нищо не знае!
....
Гледат се черните кротки тревици и стоплят с туй злато техните мили душици.
........
Няма ни лъч, ни някакъв мъничък негов къс.
.....
Дъжд отвреме навреме се лее.
...... ...