Чернилката на мама
Домашният любимец в къщи -
един наследствен черен котарак,
в тиран се е превърнал същи,
тормози ме от съмнало до мрак.
Не пукнала зората сутрин още,
до входната врата, ей там, седи.
Мяучи преди туй по цели нощи
от него час не можеш да поспиш...
В градината го пускам да походи -
злодея мръсен, черен като мрак,
и щом той деликатно се изходи,
пред входа серенади прави пак.
Във къщи се разхожда важен, важен,
с походката на селски дерибей.
И ей тъй на - по нервите ми лази,
доказаният черен мой злодей.
Случайно в хола той не ме ли спъва,
не се и мъча да го търся, не -
върху дивана, знам, че се опъва
и тихичко, блажено си преде.
Не го търси изобщо пък за мишки,
това проклето, угоено зло.
Веднъж, за срамотите, спахме всички,
със мишката в едно легло...
Ха!...Чакай, ето го!... Клечи на входа.
Дали пък да не му отворя пак?...
Другар ми е, без него пък не мога!...
Чернилката на мама, той!...Юнак!...
© Роберт All rights reserved.
