Черният кос
Аз понякога просто мълча,
загледана в своя прозорец.
Във синьото виждам света,
изписан от стар чудотворец.
Почуква със клюн черен кос,
полита далеч над лозята.
Подранил и съвсем светлокос
тънък месец огрява земята.
Взор не стига да види гората
и заспалата плаха кошута.
Аз мълча, не броя чудесата,
нека пак със любов да се будя.
С розов лъч във очите си сутрин,
с мирис топъл на слънчева слама.
Аз понякога гледам света -
удивителен, чак нереален.
Потреперва заспиващ въпрос,
неизречени думи се връщат.
През прозореца черният кос
ми намига и нейде отхвърча.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Терапевтично. Всеки има нужда.
-
Черните косове са закачливи флиртаджии !
Колко пъти съм се обръщал назад,за да видя кой ми подсвирква, той ме гледа отвисоко и иронично...
Харесва ми жаждата за обич и красота в стихотворението, Геновева!
Поздравления! -
Ех, че красота си събрала тук!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
