Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
7.09.2020 г., 21:56 ч.

Черният кос 

  Поезия » Пейзажна, Друга
470 1 3

Аз понякога просто мълча,

загледана в своя прозорец.

Във синьото виждам света,

изписан от стар чудотворец.

Почуква със клюн черен кос,

полита далеч над лозята.

Подранил и съвсем светлокос

тънък месец огрява земята.

Взор не стига да види гората

и заспалата плаха кошута.

Аз мълча, не броя чудесата,

нека пак със любов да се будя.

С розов лъч във очите си сутрин,

с мирис топъл на слънчева слама.

Аз понякога гледам света -

удивителен, чак нереален.

Потреперва заспиващ въпрос,

неизречени думи се връщат.

През прозореца черният кос

ми намига и нейде отхвърча.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Терапевтично. Всеки има нужда.
  • Черните косове са закачливи флиртаджии !
    Колко пъти съм се обръщал назад,за да видя кой ми подсвирква, той ме гледа отвисоко и иронично...
    Харесва ми жаждата за обич и красота в стихотворението, Геновева!
    Поздравления!
  • Ех, че красота си събрала тук!
Предложения
: ??:??