Черно.
Бял лист.
Един живот.
Моят.
И разпръснати
разноцветни моливи.
Рисувам само с черния.
Имам си всичко.
Издраскано
с дебели контури.
Само ти липсваш.
А има
още много място.
До мен и
фалшивата,
семейна идилия.
В един живот.
Моят.
На белия лист.
Подредено.
Чисто. И черно.
Скицирам ръцете
плахо.
И с лека усмивка
представям си как.
Силни
и същевременно
нежни.
Придържат цвете.
В сънен полумрак.
Облечен си в черно.
Ще бъдеш както всички
предходни картини.
(Така си замислен.)
В скицата
светлосенките
разтягат се.
В далечни,
болезнени истини.
Елегантно, черно палто.
Гарваново черна коса.
Контрастът с бялото
ще излезе дяволски добра
комбинация.
Носиш кръстче. Сребърно.
(Май твърде много
ще заприличаш на мен.)
Малко по-надолу...
(надрасках)
... мъртво
и черно сърце.
А така ми се иска...
Само понякога.
Да си съвършен.
От белия лист
ми остана само едно.
Недовършен ще си.
И занапред.
Нямам повече
черни моливи.
Гума.
Скици.
И... Теб.
Когато те видя,
вече ще зная.
И ще имам
безброй ята гарвани
на фона на твоя портрет.
Небето твое ще бъде черно.
Както моето. Както нашето.
Когато ти нарисувам
... лице...
© Самота All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много е хубаво!
Поздрав, Самота! -
Много хубав стих, Слей. Не съм те срещал отдавна
-
Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
ivanleko91, радвам се, че ти е харесало! Усмивки!