Чернова
Да можеше да пиша чернова,
преди да кажа всяка своя дума!
Тогава бих спестил на теб това,
което тежко тегне помежду ни.
Да бъде черновата чернозем,
във който всяка дума да посявам,
преди да я изстрелям озлобен,
невиждащ, заблуден
и всуе след това да съжалявам.
Във този чернозем да легнат те
наесен, после мека бяла зима
отгоре своя сняг да съблече
и с него да застели мойта нива.
Един невероятно нежен сняг,
изчистен и прераждащ като ласка.
Под него семената ми да спят
и дълго да сънуват как порастват.
Нататък... знаеш, идва пролетта
и с нея – всичко истинско и живо.
Тъй бих спестил на теб и на света
умрелите в пръстта,
най-гнилите си семена във нивата.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
