Да можеше да пиша чернова,
преди да кажа всяка своя дума!
Тогава бих спестил на теб това,
което тежко тегне помежду ни.
Да бъде черновата чернозем,
във който всяка дума да посявам,
преди да я изстрелям озлобен,
невиждащ, заблуден
и всуе след това да съжалявам.
Във този чернозем да легнат те
наесен, после мека бяла зима
отгоре своя сняг да съблече ...