Червей
Защо не опиташ да долазиш до мене?
Аз мога и ще те чакам като скала -
Ще стърча многолика – аз камък огромен,
Омразен и грозен - над тази земя...
Но ти се домогвай до мене – лази! –
Ето това най-добре ти владееш:
Да паразитираш в чужди съдби.
Обич не даваш, всичко пилееш...
Лоното мое дълбоко човъркай!
Аз съм камък, ти – червей зловещ -
Земята в мене с тунели обърквай
И търси подслон за нощес да свреш...
Шариш из мене и с дупки ме пориш -
Да лъжеш – това ти е кода на гените.
Окалян си целият – даже не спориш...
Можеш ли ти да се мериш с големите?!
Ето сега е моментът по-подходящ:
Най-после огледай си в локвата робата!
Ти си само червей, за слава ламтящ,
И не можеш да си надскочиш природата!
© Хриси Саръова All rights reserved.
