Червената ми шапка си умря от смях
Ми, бръмнах му! Така подадох газ,
та чак елите горди се втрещиха,
а зайците, изпаднали в несвяст,
за тапи гъби в ушите си набиха!
Но, чакайте! Избързах аз!
Началото реди паваж
на туй, що стана между нас!
Ей сега ще ви разкажа!
Нали го знаете, един такъв -
самоуверен, зъл и уж че страшен,
но кака сврака дала му акъл
с червени шапчици да се закача!
Вървя си с кошничка в ръка.
Подскачат русите ми къдри,
ала до мене Харлей спря,
доволен Вълчо се озъби:
- Червена шапчице, ела
на моя Харлей! Много бърз е!
Намислих да те отвлека!
Да знаеш, скоро ще се стъмни!
- Знам, кретен - усмихнах се и аз.
Отдавна чакам тази среща,
тя, приказката, ти е една,
но тук ще стане друго нещо.
Оцъкли Вълчо ей така очи,
направо гръм зловещ го тресна,
а аз повдигнах пурпурни поли
и на мотора му се метнах!
Прошепнах:
- Вълчо, слушай ме сега,-
и във врата забодох му фуркетче -
мръднеш ли, те чака зла съдба!
Пиши се ти, че гушнал си букетче!
Червената ми шапка си умря от смях!
Уж рокер, а бе станал трепетлика!
Газта до края с всичка сила завъртях,
с ръка на неговата ръкавица!
- Спокойно, Вълчо! Няма да те ям!
И баба ти не ще забъркам!
Зад хълма чака ни Кума Лисан,
в най-хубавата горска църква!
Прости се с рокерския си живот!
С бирата, и с друми, с прахоляка!
Отвличам те за цял един живот
под бяла и уютна, брачна стряха!
Не смей да гъкнеш, Вълчо, камо ли да спреш!
Тутакси пробождам те с фуркета!
Решиш ли в нова приказка да ме ядеш,
да е ясно - стъжнявам ти сюжета!
© Лъки All rights reserved.
