Червено вино
Червено вино
Цветът на виното опива,
гори на лятото с жарта,
каква магия в мене влива,
че е толкова красива вечерта.
Видях от малкия прозорец
как стопиха се последните лъчи,
как запалиха фенерите отгоре
най-нетърпеливите звезди,
как глъхнат тъмните дървета
скрили в шепи птичите гнезда...
неусетно светлината е превзета
от обещанията тихи на нощта.
Хладен мрак в стаята пълзи,
бавно чертите ти заглажда,
още търся две влюбени очи
- безкрайна е такава жажда.
Дали от виното, дали от вечерта,
в мен се стрелкат мисли луди...
знам, далеч от тук е младостта,
чаша вино, иска пак да я събуди.
© Запрян Колев All rights reserved.
