Трябваше да имаш имен ден.
Трябваше, но няма те. Далеч си.
Гдето ти си, с ангел извисен-
плаче мама. Неин си наследник.
Свещици в църквата запалих
за двама ви, че светло да е там.
Искра за себе си запазих.
Видя ли ме? Частица съм от вас.
Макар и в други свят - безгласни
носете имената с чест. До край.
Обяздели кошии страстни
препускайте към звездния си Рай.
Там чакайте ме. Ще си дойда
/когато го реши за мене Бог/.
Сега с молитва стихотворна,
душите ви прегръщам със любов.
Днес синът ми Тихомир и майка ми Тодорка, имат имен ден. Мир на душите им!
© Таня Мезева All rights reserved.