Feb 28, 2011, 12:18 PM

Честит ще бъде твоят ден

  Poetry » Other
1.2K 0 27

 

Честит ще бъде твоят ден

                                   (посветено)

 

Луната пентаграм заплита.

Ръми в очите звезден прах.

И без да знаеш що е страх

по здрач в лавината политаш.

 

Небесна харпия изприда

следа-светилник с бодър смях.

Преглъща земния ти грях –

хоругва с горест и обида...

 

А третото око сред мрака

премигва тихичко отвъд –

ще брани вярно твоя път.

 

Завинаги светлее зрака...

Честит ще бъде твоят ден

с лазурна обич озарен!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво посвещение в изрядно издържана форма, внушаващо размисъл! Поздрави за стиха и честит Национален празник!
  • Поздрав Плами...Честит да е денят на всички ни ,всякога!!!
  • Честит празник, Плам!
  • Честита Баба Марта, Плами! Много творческо вдъхновение ти желая!
  • Символиката на стихотворението, така, както е посочена, струва ми се е израз на една, повече или изцяло(?) естествена мистика, въпреки изричното посочване на трансцендентност в нея. Впрочем, естествената мистика, както и свръхестествената е доста "рискова" територия. Има, напр., езическа такава, която е по-скоро невярна, отколкото болна. Има и християнска естествена (и свръхестествена, естествено) мистика, която е болна или здрава... Правя тези разсъждения не като толкова като възможна критика на идейността на стихотворението, а като предизвикателство към авторката да търси по-нататъшно развитие и перфекциониране на собствената си трансцендентност, равняването и приобщаването и към най-добрият и верен "модел", съчетавайки я с присъщия си и добър поетичен усет!... В интерес на истината добавям, че всяко едно такова развитие задължително би трябвало да се съчетава с покайност и смирение - необходими условия за благодат!

    И като контрапункт на стихотворението - поздрав с песента "Червена луна":

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=USqC7p0A7sk&feature=related">Луна Росса</a>




Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...