Четен брой цветя
Още малко ще бъде студено, почакай,
старостта ще ни свие до кокал.
Отмалели врабчетата, от подмамено ято
ще пропуснем последния полет.
Като вчерашна грижа ще тежим на децата,
вероятно ще пуша във кухнята,
а сърдита и празна ще остава вратата
неотваряна, бледа и глупава...
Напорист, гръмогласен ще остане единствено
онзи чайник с червени лалета
и дори двуетажната някога къща
ще се свие, самотна и клета...
Тази старост е болест, нелечима и зла
тя се храни с човешко, озъбена.
Ще се хвърлим със нея във неравна борба,
с колена и със лакти ожулени...
И когато във жертва падне някой от нас,
искам първа напред да вървя.
Ти си мъж и на теб ти отива поне
четен брой да ми носиш цветя.
© Евгения Илиева All rights reserved.
