Четене на Артюр Рембо
ЧЕТЕНЕ НА АРТЮР РЕМБО
... тъй както котето в панера
се кротва тихо на кълбо,
а ти прелистваш – не от вчера,
край него томче на Рембо,
и стине тъпата ти пица,
не втасват снощните катми,
и – дим от твоята лулица –
животът ти се издими,
а в мозъка ти адски стършел
забива жило – и жужи,
четеш – и сякаш няма свършек
илюзията, че си жив,
защо не ти го каза мама –
мълча ти с всички мъдреци,
че бил си зрителна измама
във свят, създаден за слепци,
че някой ден и ти ще стигнеш
там, откъдето си дошъл –
във безначалната енигма
ще хлътнеш – сам и грохнал вълк,
пияни кораби блуждаят
към обетовани земи
и върху тебе – от безкрая
бездънна тишина ръми,
и мърка котето в панера –
разплело не едно кълбо...
А твоето мишле в килера
изяде томчето с Рембо.
© Валери Станков All rights reserved.
