Четене на стари вестници
ЧЕТЕНЕ НА СТАРИ ВЕСТНИЦИ
Днес обикалях Варна като луд.
Наместо във казана кюлче злато,
набарах два вързопа с вестник „Труд”,
прочетени през миналото лято.
И казах си: – Ох, вестници! Ох, кеф!
Добър е Бог към мен, здравей, животе!
Хем ще изкарам някой смачкан лев,
хем ще чета – да стана по-грамотен.
На пейката поседнах – и в захлас
наплюнчих палеца – и ги разлистих.
На първа – ГЕРБ, на втора – ЦИК и ДАНС,
на трета – орда от социалисти.
Делян и Боко, Киро и Доган,
в едно събрани – все отбор юнаци! –
дори и без „Нивея” шампоан,
се къпеха в любов и адмирации.
Наизустих и късичко писмо
от Бусманци – на бабичката Мина:
„Кога ще кацне птичето само,
че да го видя – и да си замина?”
В брой трети пишеше, че съм щастлив –
по-честичко да гледам в хороскопа.
И подчертах с един червен молив,
че няма тия дни да хвърля топа.
Дори не пийнах биричките – три.
Направо бях пиян – и без ракия...
България ме хвърли без пари
във пункта за отпадъчна хартия.
© Валери Станков All rights reserved.
