Четирилистна детелина си намерих
и взех я нежно във ръце,
като мъничко дете.
Не може да ми каже тя,
каква е моята съдба?
Ще ме направиш ли щастлива,
четирилистна детелина,
докато на този свят ме има?
Туй можеш да ми кажеш само ти.
Когато ме погледнеш във очите,
когато ме погалиш по косите,
когато със любов във мен се взираш,
аз зная – свойто щастие намираш!
© Снежана Терзиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
