Четирилистна детелина си намерих
и взех я нежно във ръце,
като мъничко дете.
Не може да ми каже тя,
каква е моята съдба?
Ще ме направиш ли щастлива,
четирилистна детелина,
докато на този свят ме има?
Туй можеш да ми кажеш само ти.
Когато ме погледнеш във очите,
когато ме погалиш по косите,
когато със любов във мен се взираш,
аз зная – свойто щастие намираш!
© Снежана Терзиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
