1.
В плен съм на умората любима,
още си далеч, недостижима.
В моя дом почитат красотата,
тази, дето има я в душата.
23,20 ч., 22 август 2013
2
Бъди готов на всяка изненада.
Мисли добре – душата да не страда.
При теб, когато дойде самотата,
по-леко да общуваш с тишината.
22,40 ч., 22 септември 2018
("Повеите на любовта" – 1 книга)
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
