Чичопей! Чичопей! Чичопей!
Кой в студеното утро си пее?
Руменее ранилият ден,
и със розови устни се смее!
Тя разтваря щастлива очи.
Хоризонта със поглед обхваща,
и, по първите златни лъчи,
своя утринен поздрав ми праща.
Ти си пей! Ти си пей! Ти си пей!
Ти разбра, малко весело птиче:
тя ме чака, копнее за мен,
и че мене единствен обича!
© Ангел Чортов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
