Душата ми вече не е хранилище,

пометна някъде към края на януари.

Оттогава започна да прилича на чистилище -

изхвърля всички ненужни товари.

Не зачена отново. Нищо, че не се пазеше.

Изведнъж стана негодна... за майка.

А децата ù - две сурови истини,

свикнаха да живеят с нейната сянка.

В утробата ù имаше място... за Никого,

но не пожела да бъде отново като бременните.

И въпреки че имаше премного от миналото,

с все сили бягаше от спомените,

за да може да забрави за себе си,

за абортите, които беше извършила.

Оттогава, когато погледне към ръцете си -

вижда, че още не е дошъл моментът... да бъде пречистена...