Чистилище
Душата ми вече не е хранилище,
пометна някъде към края на януари.
Оттогава започна да прилича на чистилище -
изхвърля всички ненужни товари.
Не зачена отново. Нищо, че не се пазеше.
Изведнъж стана негодна... за майка.
А децата ù - две сурови истини,
свикнаха да живеят с нейната сянка.
В утробата ù имаше място... за Никого,
но не пожела да бъде отново като бременните.
И въпреки че имаше премного от миналото,
с все сили бягаше от спомените,
за да може да забрави за себе си,
за абортите, които беше извършила.
Оттогава, когато погледне към ръцете си -
вижда, че още не е дошъл моментът... да бъде пречистена...
© Инна All rights reserved.
