Nov 24, 2019, 1:18 PM

Чисто

  Poetry » Other
1.1K 0 0

... Замених те със есенен плод,

скрит в листата по-свежи /от вчера/.

Ореолът на този живот е фалшив,

по-добро не намерих.

 

Слънце купих за всеки мой ден,

за да свети с изкуствена сила,

за да видят доброто във мен

и отровата, дето съм пила.

 

Пред очите на грозния свят,

замених те със думички лесни,

но очите ми още блестят

в тишината ти чиста и есенна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анастасия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...