Jun 14, 2020, 11:32 PM

Чистосърдечно влюбен

  Poetry » Love
1.3K 1 3

Влияеш странно, бодро като след дъжд дъга,

а в сънищата ми изчезваш в мистична мъгла.

Отварям очи и дори с въображението си аз,

стоя пред теб усмихвайки се чак до захлас.

 

Караш сърцето ми да бие лудо, безразсъдно

а мислите ми така отскачаха стихийно, хаотично.

Композираш в него приятно щастие и спокойствие,

осветявайки и най-тъмните кътчета с своето заклинание.

 

Да те прегърна силно и в ритъм да затанцуваме,

публиката наша е природата омайна и звездите из небето.

Гледайки се един в друг, ни изскубна в унес за време,

а изгрева ни огря така мъдро, живописно, усмихнато.

 

Аз така малодушно изчервен пожелах си да съм с теб,

и горя целувка да открадна от твоята властна нежност.

Губя се в мислите си колебливи очаквайки твоето одобрение,

каквото и да стане то ти ще си ми любим човек и възхищение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиян Попов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...