Влияеш странно, бодро като след дъжд дъга,
а в сънищата ми изчезваш в мистична мъгла.
Отварям очи и дори с въображението си аз,
стоя пред теб усмихвайки се чак до захлас.
Караш сърцето ми да бие лудо, безразсъдно
а мислите ми така отскачаха стихийно, хаотично.
Композираш в него приятно щастие и спокойствие,
осветявайки и най-тъмните кътчета с своето заклинание.
Да те прегърна силно и в ритъм да затанцуваме,
публиката наша е природата омайна и звездите из небето.
Гледайки се един в друг, ни изскубна в унес за време,
а изгрева ни огря така мъдро, живописно, усмихнато.
Аз така малодушно изчервен пожелах си да съм с теб,
и горя целувка да открадна от твоята властна нежност.
Губя се в мислите си колебливи очаквайки твоето одобрение,
каквото и да стане то ти ще си ми любим човек и възхищение.
© Илиян Попов Всички права запазени
Не ми се сърди, моля те!
От ,примерно сто строфи, трябва за направиш десет!
Но те да стрелят,
да правят вихрушка!
В два реда и в две думи да
има обич, омраза
Различие и еднаквост