ЧИТАТЕЛЮ МОЙ, ЗАЩО...
(не съм решил за себе си дали да се отпечата!!!)
Читателю мой, защо тази книга взе я?
Какво очакваш да прочетеш тук?
Чувствата мои описах в нея,
но не желая с тях да стигна до тук!
Какво ще запомниш от моята книга?
Тя не е написана от поет.
Аз търсих само да уловя мига,
спрял в душата на Телеца заклет.
Думите написах на един дъх,
но от тези, които омагьосват сърцето
и карат очите от щастие или мъка
да търсят звездите в небето.
Вече ти казах – бяха на един дъх.
Много не отнеха ми време.
А какво преди тях в живота изпитах –
тез’ спомени не ще никой ми вземе.
Животът мой е пълен с чувства,
а не със стремеж за кал и пари –
те после остават за тях, другите.
А ти сам си отиваш , нали?
Парите ми бяха за мигове чудни,
а не цел просто в живота свой.
Затова сега имам спомени свидни.
Не си ли съгласен –
тогава затвори тази книга и ...
Извинявай, читателю мой!© Вили Тодоров All rights reserved.
