Jul 28, 2007, 5:36 PM

Човек

  Poetry
712 0 5
Човекът - звяр край пещерите -
настръхнал, гладен, див.
Човекът - огън по реките-
буен, жаден, жив.

Човекът - полет над небето,
плодът на смелите деди.
Човекът - извор сред морето,
храм за светлите мечти.

Човекът - свят през световете,
намерена надежда за любов.
Човекът - път през вековете -
познат, утъпкан, нов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Фотева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...