Jul 28, 2007, 5:36 PM

Човек

  Poetry
715 0 5
Човекът - звяр край пещерите -
настръхнал, гладен, див.
Човекът - огън по реките-
буен, жаден, жив.

Човекът - полет над небето,
плодът на смелите деди.
Човекът - извор сред морето,
храм за светлите мечти.

Човекът - свят през световете,
намерена надежда за любов.
Човекът - път през вековете -
познат, утъпкан, нов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Фотева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...