Човек
Един човек
върви напред,
не спира,
дори оттатък пропастта
минава
и продължава
пътя си.
Друг спира
след първите си стъпки
и в нерешителност
застива -
а дали...
Трети върви
и спира,
пак тръгва,
малко преди чертата
да достигне,
решава
и обръща се,
незнайно и за себе си,
нанякъде поема...
Четвърти
устремно към хоризонта си
далечен
крачи -
нали към хоризонта
всичко живо се стреми.
Ала, почти докоснал го,
човекът казва -
"Край. Аз бях дотук.
Не е за мен нататък."
Ръце отпуска
и горчилка в гърлото таи.
Защо единият
и пропаст преминава,
а другият
и хоризонта свой
оставя?
Роден за изгрев,
човек избожда си очите
и пак не може
да избяга от лъчите.
Единият - човек,
и другият - човек.
А всеки от тях
живее в собствен век...
© Кирилка Пачева All rights reserved.
И съпричастието...
