koral (Кирилка Пачева)
387 709
Aug 21, 2011, 2:07 PM

Човек 

  Poetry
468 0 4

Един човек

върви напред,

не спира,

дори оттатък пропастта

минава

и продължава

пътя си.

Друг спира

след първите си стъпки

и в нерешителност

застива -

а дали...

Трети върви

и спира,

пак тръгва,

малко преди чертата

да достигне,

решава

и обръща се,

незнайно и за себе си,

нанякъде поема...

Четвърти

устремно към хоризонта си

далечен

крачи -

нали към хоризонта

всичко живо се стреми.

Ала, почти докоснал го,

човекът казва -

"Край. Аз бях дотук.

Не е за мен нататък."

Ръце отпуска

и горчилка в гърлото таи.

Защо единият

и пропаст преминава,

а другият

и хоризонта свой

оставя?

Роден за изгрев,

човек избожда си очите

и пак не може

да избяга от лъчите.

Единият - човек,

и другият - човек.

А всеки от тях

живее в собствен век...

 

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??