Feb 9, 2016, 7:45 AM

Човек и Бог

536 0 7

Да си простосмъртен, можеш да избираш

в Ада да гориш или блаженство в Рая

да се качваш нависоко, дълбини да стигаш

да обичаш и да страдаш в любовната омая

 

Да си на Олимп при Боговете

господар на вси съдби и чувства

пред теб да тръпнат световете

весталка в храм да ти робува

 

Човек е простосмъртен, но иска да е Бог

влече го все Олимп, нагоре

а е забравил, че Зевс със поглед строг

отдавна вратите за натам затвори

 

Февруари 2016 

Варна, Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Затвори ги Той, но докога ще издържат, не знам?

Comments

Comments

  • Белла,имах предвид Йоан,който беше изпратен от Татко му при нас.Но явно си го е прибрал защото вече го няма в сайта.
  • Но иска да е Бог ! Мечти !
  • Младене,необозримия Всемир,в който времето и пространството са относителни,човекът е алгоритъм в информационното поле.Мисля че стремежът към безсмъртие е заложен в него.
    Лейди,както винаги ни приземяваш и го правиш много добронамерено.
    Иване,нося името на дядо си.Ако тръгна по тази пътека къде ли ще стигна?
    Анастасия и аз искам искрено да си права.
    Валери,ако не е бил Зевс такъв,нямаше да бъде там горе.Ама кои разбиват,героите.Кандидатите за безсмъртие са малко по- назад.
    Цвети,много хубаво го каза,но понякога надничаме през ключалката.
    Еси чудесен коментар.
    Белла,няма да издам местонахождението Му,защото щом Едем е станал Рай поради съблазняването на Ева/виж творение №4 на Йоан/,мога ли да разчитам на безкористност?Не бързай да казваш"бай".
  • Белла,Олимп е за прикритие.Хората са непредвидими.
  • Браво! "Човек е простосмъртен, но иска да е Бог" Харесах! Поздравления за хубавия стих!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...