Човек на Бога
ЧОВЕК НА БОГА
Сред всичките несъвършенства
на този наш побъркан свят
ми даде Бог да благоденствам,
бедняк! – на обич бях богат.
Додето светли книги листех –
в тях Бог душата ми държи,
вървях по своя път – пречистен
от злоба, завист, куп лъжи.
Пях песни с пролетните птички,
но с песен кой купува хляб?
Така и не спестих парички! –
до грош ми ги изгълта НАП.
И сторвах път на всяка мравка
с троха от своя хляб нелек.
Доде лула тютюн си пафкам,
търкулна се и моят век.
И – ей ме! – вече знам и мога
да кажа: – Аз живях богат!
Защото бях Човек на Бога! –
във този наш побъркан свят.
© Валери Станков All rights reserved.
Ти самият си богатство - поетическо.