Човек ще стана, ако го открия...
В душата ми щурчета и светулки,
в сърцето ято от гнездящи птици,
в косите бели, паяжинни люлки,
в очите ми - фенер за лунатици.
В главата буболечките, стотина,
рисуват млечен път звезда и цвете.
Разпятие за грешната година,
с пирони - думи окова ръцете.
Дори да няма слънце, пак ще грея,
прегръщам мрака топъл, теменужен.
Научих се на тъмно да живея,
за да летиш и вятър не е нужен.
В съня си неоткрита съм Вселена.
Човешки ген, в утроба на стихия.
Дали е Рай, съдба, или геена?
Човек ще стана, ако го открия...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Благодаря, Деа! 