Patrizzia (Надежда Ангелова)
2044 18078
23.04.2020 г., 11:06 ч.  

Човек ще стана, ако го открия... 

  Поезия » Друга
430 6 15

В душата ми щурчета и светулки,
в сърцето ято от гнездящи птици,
в косите бели, паяжинни люлки,
в очите ми - фенер за лунатици.

 

В главата буболечките, стотина,
рисуват млечен път звезда и цвете.
Разпятие за грешната година,
с пирони - думи окова ръцете.

 

Дори да няма слънце, пак ще грея,
прегръщам мрака топъл, теменужен.
Научих се на тъмно да живея,
за да летиш и вятър не е нужен.

 

В съня си неоткрита съм Вселена.
Човешки ген, в утроба на стихия.
Дали е Рай, съдба, или геена?
Човек ще стана, ако го открия...

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Юри! Марийче, прегръщам те!
  • Птичка, щурец и лъч от светлината -
    ти си всичко това и творческото ти ежедневно избухване е наистина феноменално, Наде! ❤️
    Изпращам ти обичта си🍀 ☀️🍀
  • Благодаря!
  • Хубавооо...
  • Целувчице, не съществуват тежки и опасни теми, за човек с бръмбари в главата - хвърка си и си жужи...Дори да го цапардосат с предварително увита във вестник тухла... Благодаря, Деа!
  • Харесвам те такава слънчева, щурчова, птича , цветна...
    И като хапеш- пак те харесвам
  • Хаха, егото, да Огромен проблем, който превръща подобни, уж творчески, цветни и смислени платформи, в баклава с боза. И по-лошото е, че на творците им харесва да се пързалят по този сироп
    Както и да е.
    Тежка тема. Опасна ❗
    А ти днес не си опасна, но жужиш отвсякъде 🌼
  • Критиката не е проблем, егото е. Аз не се вземам насериозно. Пиша, както умея и каквото чувствам. Който харесва - чете.
  • А, не, заставам си зад коментара . Знам колко трудно е за един автор не само да приеме критика, но и да се съгласи да редактира нещо вече написано. Това е признак за творец, стремящ се към нови висоти.
    Да си призная, аз съм от старата школа и ми става мило и драго, когато чета стихове, в които има рима и във всеки ред има не само смисъл, но и музика (на последък това масово се пренебрегва). Вашите стихове са точно това.
  • Е, е, чак поклон...Като стана човек - тогава! За сега съм само пищеща, с бръмбари в главата.
  • След редакцията е още по хубаво! Браво! И повторението е избегнато ловко и със стил. Поклон пред автора.
  • Така се чувствам, Дени.
  • Наде 🌹
    Човешки ген в утроба на стихия 👌💐
  • Благодаря! Редактирах и избягнах повторението на думичката нужен.
  • Изключително интересно и образно. Според мен обрисува точно терзанията на човешката душа.

    Ако мога само една мъничка забележка да добавя... и само да поясня, не с лошо чувство. Първият ред на предпоследната строфа малко ми нарушава ритъма. Аз бих написала: "Не ми е нужно слънце, за да грея,". Би се съчетало много добре и с последния ред от същата строфа. Но всеки автор с виждането си.

    Пак повтарям, много хубава и дълбока творба!
Предложения
: ??:??