velikataniki (Николина Милева)
207 6868
Sep 25, 2010, 9:59 PM

Човека в мен да задържа 

  Poetry » Phylosophy
611 0 7

Безброй листа побират

неразбраните ми мисли.

Отнесени слова разкриват

всичко върху тези листи.


Четете между тях и там,

където... мълчете, плачете,

защото мен не ме е срам -

била съм блудница вовеки.


Блуждаещи зеници разширени,

присвити вежди с формата

на полумесец - страшни,

рисуват на живота аромата.


Бил имал вкус и мирис,

и можели сме да го поберем,

само в малкия си ирис -

можели сме някак да го разберем.


Пейзажите размазани говорят.

Моите сетива мълчат предадени.

Отпила от бокала на раздора

със сухо гърло - грачейки.


Бил имал цвят, стремеж и песен -

рапсодия посветена на глупостта.

Изсвирете я, кажете, че е лесен,

кажете ми, че мога и така -


прекланяйки глава пред простотата,

Да Бъда, да се самосъхраня,

сред този свят и сред тълпата -

Човека в мен да задържа. 

© Николина Милева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря,привет и на теб
  • Много добре изразено, браво!
    ПРивет!
  • Ех,Лунен пламък-"Изкуство е да бъдеш сам сред другите и да не си самотен".Поздрави
  • Дръж здраво !
  • Благодаря,поздрави
  • Хубаво послание!
    Поздравления!
  • Имам едно стихотворение от младежките години и част от него е може би най-точният ми коментар на твоята силно въздействаща творба:
    "Тъй трудно е
    над плочата надникнал
    да видиш правилния път,
    но моля те,
    цветче,
    дете,
    но моля те, ти,
    който и да си,
    доброто
    във душата съхрани!"

    Поздрав, Николина! А лирическата героиня нека, въпреки всичко, да бъде, да се самосъхрани, да задържи човека в себе си, защото е умна и силна!
Random works
: ??:??