Човека в мен да задържа
Безброй листа побират
неразбраните ми мисли.
Отнесени слова разкриват
всичко върху тези листи.
Четете между тях и там,
където... мълчете, плачете,
защото мен не ме е срам -
била съм блудница вовеки.
Блуждаещи зеници разширени,
присвити вежди с формата
на полумесец - страшни,
рисуват на живота аромата.
Бил имал вкус и мирис,
и можели сме да го поберем,
само в малкия си ирис -
можели сме някак да го разберем.
Пейзажите размазани говорят.
Моите сетива мълчат предадени.
Отпила от бокала на раздора
със сухо гърло - грачейки.
Бил имал цвят, стремеж и песен -
рапсодия посветена на глупостта.
Изсвирете я, кажете, че е лесен,
кажете ми, че мога и така -
прекланяйки глава пред простотата,
Да Бъда, да се самосъхраня,
сред този свят и сред тълпата -
Човека в мен да задържа.
© Николина Милева All rights reserved.
