va4oni35 (Иван Христов)

Спомените парят... 🇧🇬

Спомените парят,
настоящето зловещо ме изгаря...
Луната кръвожадно приближава,
а слънцето е още тъй далеко...
Иван Христов

va4oni35

Poetry » Love

2014-03-31T01:07:39+03:00 704

Човешка мъка 🇧🇬

Дъжд се изливаше, вятърът духаше.
Слънцето изгряваше бавно, а залязваше мигом...
Сърцето се свиваше от болка.
Душата стенеше, разбирайки, че е загубила
дори това, което не беше нейно притежание. ...

va4oni35

Poetry » Love

2014-03-23T10:34:09+02:00 683 1 1

За теб 🇧🇬

Няколко години вече с теб...
Спомням си за начина нелеп.
За начина нелеп,
по който аз се влюбих в теб.
Мигновено светлина проникна, озари. ...

va4oni35

Poetry » Love

2013-10-31T22:17:03+02:00 766

Човешка мъкa 🇧🇬

Дъжд се изливаше, вятърът духаше.
Слънцето изгряваше бавно, а залязваше мигом...
Сърцето се свиваше от болка.
Душата стенеше, разбирайки, че е загубила
дори това, което не беше нейно притежание. ...

va4oni35

Poetry » Love

2013-09-10T21:45:04+03:00 694

Няма чувство друго подобно... 🇧🇬

Няма чувство друго подобно,
няма мисъл толкова грешна.
Има неизвестност измъчващо няма
и една жена безспирно желана!
Иван Христов

va4oni35

Poetry » Love

2013-09-04T21:49:16+03:00 660

Цвете отровно 🇧🇬

Цвете отровно. От омраза сълзи.
Змия студена към него безшумно пълзи...
Повива се около стъблото му крехко
и утихва. Охранява го зорко.
Това цвете е нейният извор - крепител. ...

va4oni35

Poetry » Philosophical

2013-09-01T20:56:18+03:00 622

Човекът 🇧🇬

Един човек, без житие, пред разпад,
стене жално, в клопката на житейски захват.
Колко нерви, какви преживявания,
след това само горчиви изживявания.
Ако за малко остане самотен и тих ...

va4oni35

Poetry » Philosophical

2013-08-31T12:39:33+03:00 785 3

Любовна приказка 🇧🇬

Лятна вечер е. Вятър леко полъхва.
Природата вкупом надежди ще вдъхва.
Приказно време - за любов предразполага.
Затова история една, да Ви разкажа се налага.
Среща опознавателелна ...

va4oni35

Poetry » Love

2013-08-30T23:05:04+03:00 707