Човекът без чадър
Човекът без чадър
Като мъдра жал на старец изоставен
пее мартенският мадригален дъжд,
няма рози върху стръкове отрязани
и в пещта на бога – дънер от Едем...
Тропа конекрадец по дуварите,
по стрехите яха морните коне,
виждам как по ризата му овъргаляна
водят капките камшични боеве.
Заваляха керемиди и ранени птици.
Бурен петък, не дъждовен химн –
змейно там лудува със змеици,
омагьосвайки нощта в пра-мит.
Но един чудак за права бога
ходи смело под дъжда без дъждобран,
сух от правила и ангелоподобен,
светлоок - излязъл от библейски храм!
Виждам как в косите му антени
никнат звуци, а в ръцете му бодат криле –
разлетяват се камшици, дяволите да го вземат!
Тоя с шлифера върви към някое небе!!!
Във очите му - простор без хоризонти,
цяло – не, но неговият дял поле!
Не е образ Сий, а смъртен, безподобен,
някакъв чудат Човек!
Сигурно е бос, без топли дрехи...
под дъжда излязъл без чадър и щит.
Питам се обаче: ние, превъзходните,
докъде с товара можем да пълзим...
... после Той ще хвърли в огъня
пръски дъжд и черна пръст,
с вино ще подпали болката
и на думите пирони ще издигне кръст.
© Златина Георгиева All rights reserved.
