finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
Nov 29, 2011, 12:38 PM

Човекът от пейката

  Poetry » Civic
736 0 7

Той с гълъбите всеки ден говори,

внимателно трошейки хляб с ръцете...

Възбудени, те нещо му бърборят

и кацат по главата, коленете...

 

А той, замислен, търпеливо слуша

и може би разбира ги, защото

на гълъба, до него сгушен,

отвръща и го гали по крилото...

 

Той с гълъбите  всеки ден говори,

дори и в дните мразовити, снежни.

И пази ги от идващите хора,

минаващи през ятото небрежно..

 

Те всяка сутрин чакат го да седне

на пейката, която са избрали...

Ще изкълват трохите до последно

и ще изчакат той да ги погали...

 

А после той зад ъгъла ще свърне,

и ще се стрелне ятото нагоре...

Но следващата сутрин ще се върне

и с гълъбите пак ще си говори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0