Човекът от пейката
Той с гълъбите всеки ден говори,
внимателно трошейки хляб с ръцете...
Възбудени, те нещо му бърборят
и кацат по главата, коленете...
А той, замислен, търпеливо слуша
и може би разбира ги, защото
на гълъба, до него сгушен,
отвръща и го гали по крилото...
Той с гълъбите всеки ден говори,
дори и в дните мразовити, снежни.
И пази ги от идващите хора,
минаващи през ятото небрежно..
Те всяка сутрин чакат го да седне
на пейката, която са избрали...
Ще изкълват трохите до последно
и ще изчакат той да ги погали...
А после той зад ъгъла ще свърне,
и ще се стрелне ятото нагоре...
Но следващата сутрин ще се върне
и с гълъбите пак ще си говори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
