Sep 10, 2013, 9:45 PM

Човешка мъкa 

  Poetry » Love
590 0 0
Дъжд се изливаше, вятърът духаше.
Слънцето изгряваше бавно, а залязваше мигом...
Сърцето се свиваше от болка.
Душата стенеше, разбирайки, че е загубила
дори това, което не беше нейно притежание.
Съдбата дебнеше моментът, за да отмъсти.
... И го направи!
Но един силует, така и не умря.
Превърна се в бледа сянка...
Сянка, която никога повече няма да се избистри...
Сянка, която ще броди без мир в миналото.
Сянка, която ще докосва само онези мигове, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??