firelady (Kris)
1 1
Oct 29, 2017, 12:49 AM

Човешко 

  Poetry » Phylosophy
438 2 4

Аз просто човек съм, преди да отсъдиш,

съществувам и дишам, досущ като теб.

За да бъда аз теб и ти мен да бъдеш,

послушай, поспри най-напред.

 

Аз просто човек съм, поискал небето,

но сковал се от страх да лети.

Чул, че човекът е нещо, което

пропада, след скока, в напразни мечти.

 

Аз просто човек съм, поискал да диша,

но затворил се в балон от сива мъгла.

Опитал денят да посреща обичащ,

но не разбрал какво е това любовта.

 

Аз просто човек съм, желал да живее,

но изгубил внезапно смисъл и път.

Преди огънят на живота докрай да изтлее,

невсякога човекът вижда отвъд.

 

Аз просто човек съм, бил прав и грешил,

понечил да търси усмивка в падение.

Молил се само да се съхрани,

сред безмилостен порой от съмнения.

 

Ти как си представяш, че исках да бъде,

родих се като всички невинно дете.

Но давам ти правото, ти да отсъдиш,

прошка заслужавам или не.

 

И все пак човек съм, песъчинка в морето,

пожелала да зърне сред мрак светлина.

Погледни, преди да съдиш за мене, Човеко,

че и аз като теб, имам душа!

 

 

© Kris All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря! За мен стиха има много силно значение и се надявам да съм успяла да го предам!
  • Много ми хареса стиха ти , Крис!Поздравления!
  • Така е! Важи и за хората и повече за животните... За всичко, което има душа и диша! Но човекът обожава да съди и осъжда! Кой му е дал това право?! Поздрав за хужавият стих и послание!
  • Много силно, браво!
Random works
: ??:??