Боли ли те от чужди рани?
Поне веднъж дали се случи
с приятелска ръка да хванеш
човек, измръзнал като куче,
да се пребориш с ледовете,
обезкървили го до сянка
и да посееш като цвете,
поне една прашинка вяра,
та в тъмното да му проблесне
надежда в тънката си дрешка -
че хоризонта е небесен,
но добротата е човешка.
© Христина Мачикян All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
