Човешко е
Зася три срички в почвата на долната земя,
и щом покълнаха, се влюби неусетно в тях.
Обгрижва ги. Растяха те, а с тях и аз растях.
Сдобих се с цвят, стебло със тръни и с небе.
Капризният ми аромат бодеше хорски длани,
посегнали да върнат времето си с миг назад,
опитвайки се, моя принц, за себе си, да хванат.
А той превърна се в звезда, в търговец и в летец.
Зает бе все с лисича мъдрост близост да създава,
макар да помнеше, че Любовта живее у човек.
Човешко е, за нещо, някой винаги да съжалява.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Доче, Благодаря Ти! За вярата в мен.
