Чрез Любовта

Луната нежно пърха с мигли,
а ветреца й припява във нощта,
край тях се реят мисли бегли,
събрали страсти, глъч и суета.

С ръце протегнати към небесата
за дни на вяра, обич, благослов,
Човека би обходил даже и Земята,
когато е изпълнен със Любов!

Така създава в дните свои радост,
излъчва сила, воля, обич и заряд,
във вените кипи живот и младост,
защото е загърбил всяко зло и яд!

По пътя на живота се така успява,
когато вярваш в своя избор и съдба
а земните неволи смело претворяваш
в дела, създадени чрез Любовта!

Лъчиста