Чуден крайбрежен роман
Когато, със сигурност спря да ми пука
за моето бившо, любимо моме,
изключих си тока, изхвърлих боклука
и с кучето хукнах към наш’то море.
Качих го в пикапа - отзад в ремаркето,
до стекчето с бира и моя багаж.
И бързо потеглих, на газ към морето
със нови момета да ходя на плаж.
Пристигнах навреме - точно на Обед.
Вдигах палатката близо цял час.
Бързо направих на къмпинга оглед,
а там ме засече авер от Бургас.
С бира в ръката… той хапваше цаца
в тихо капанче под стара върба.
В профил приличаше малко на каца,
но винаги с него, бе… веселба!
Покани ме мигом у тях на вечеря.
В близка палатка да хапнем сафрид.
Две дами за мен обеща да намери
много докарани външно на вид.
Аз страшно харесвах моя приятел,
и без да му мисля се съгласих
да седна до хубава дама в тревата,
за да й шепна пред залеза стих.
Завързах в палатката бедното куче.
Хвърлих му цяла консерва храна.
Готов бях да пия, да суча, да смуча,
но да подремна с красива мома!
А в моя приятел - видях цели седем,
различни момета на цвят и тегло.
Успях за секунди… да ги разгледам.
И страшно харесах - високо едно!
То зяпаше тъжно към лодка в морето.
Забърсваше с длани зелени очи.
Държеше в ръката - шише, Амарето,
и имаше свежи, нормални гърди.
Напълних си чаша със Узо и мента,
грабнах от скарата малко сафрид,
и седнах до мацката точно в момента,
когато луната пред нас се яви!
Попитах я тихо: “Какви са мечтите й?
Дали й харесва, Егейско море?”
С мокра салфетка попих от сълзите й.
Помолих я кротко да спре, да реве.
И мацката - умно реши да притихне.
Подаде ми нежна, но силна ръка.
Опита се в шепи - болнаво да кихне.
Наметнах я с няколко мои сака.
И наоколо стана почти романтично!
Звезди се явиха точно над нас!
И някак прибързано и… нетипично
сърцето ми трепна в късния час!
А мацката… глътна шишето до дъно!
Изду преднамерено малки гърди.
И след като стана - наистина тъмно,
ме дръпна зад четири бели кашпи.
Там пясъкът беше достатъчно много.
Излъчваше някаква зла топлина.
Пожарът избухна - подгони ни огън!
Чудесна бе моята, фея в нощта!
След час се събудих, яко премръзнал!
Не чувствах изобщо едната ръка.
Огледах звездите. Не спирах да зъзна!
От мацката нямаше ник’ва следа!
Разпитах немедленно моя приятел:
”Коя беше тази фатална жена?”
А той - шеговито взе да подмята:
”Навярно си правил любов със луна!
Тя, влиза понякога в някое ложе.
Люби се чудно, оставя следи,
които - за цял живот, никой не може
с море от момета да замени!”
Погледнах небето. Погледнах луната.
Прав беше моя авер от Бургас!
Сгънах палатката, събрах чукалата,
и с кучета тръгнах да търся Пегас.
Юри
Йовев
Август
2022 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
