А как ми се иска да мога
сълзата на тъжния аз да изтрия,
да премахна в сърцето всяка тревога
и всички злини далече да скрия!
Как ми се иска за болния
лек и утеха аз да намеря,
в добряк да превърна и злобния,
и за скитника да открия постеля!
Ах, как ми се иска в света
зло за никого вече да няма!
Аз вярвам в такива чудеса,
нужна е само обич голяма!
© Галина Кръстева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
