Чудо
Умореният ден се процежда през миглите,
за да тръгне към своето вчера,
a нощта неродена, някак плахо и тихо,
път към своето утре намира.
Този миг е знамение. Летният залез
ни дари най-красивата среща.
И в очите ни дързост гореща разпали,
и взриви водопад от надежди.
Още вчера... Ти беше тъй приказно влюбен,
и страстта си със име нарече
в ново утре. Нощта с всяко свое събуждане,
на брега всички болки съблече.
И осъмнахме в южния креп на звездите.
Тя ти даде причина да бъдеш,
онзи мъж, който сее в съня ми мечтите
и с любов крачи в моите пътища.
Огнен спомен, роден от неземно начало
в най-красивата земна минута
и очи на жена, дето парят до бяло...
В този миг любовта ни бе чудо.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
